Новини
XI Международен турнир по Таекуон-до ITF за купа "Фолкън"-BULGARIA OPEN 2011
Републикански турнир за деца по Таекуон-до ITF за купа "Триадица"
Европейска купа в Бачка Топола/Сърбия 2009
За таекуон-до клуб Асеновец
История Треньори Състезатели За контакти
За Таекуон-до
История на Таекуон-до Генерал Чой Хонг Хи Mайстор Ким Унг Чол Философия Принципи Таекуон-до и умствено развитие Таекуон-до и физическото развитие Степени Теория на силата Тайни на майсторството в Таекуон-до Интерпретация на формите Ударни плоскости на ръката Уязвими точки в човешкото тяло Dan list Календар


Генерал Чой Хонг Хи

   Генерал Чой Хонг Хи е роден на 9-и ноември 1918 година в скалистата и пуста местност на Хуа Дае, областта Мион Чун в сегашна Корейска народно-демократична република. Като малък той е бил крехък и доста болнав, непрекъснат източник на тревоги за неговите родители. Дори и в ранно детство бъдещият генерал показвал здрав дух и непоколебимост. Дванадесет годишен той бил изключен от училище за агитация срещу Японската власт, която котролирала Корея, от 1910 до 1945. След завършване на училище, Чой е изпратен от своя баща да учи калигрфия при Хан Ил Донг, един от най-известните учители в Корея. Хан освен калиграф бил и майстор по Те Кион. Виждайки слабото здраве на своя ученик, наред със заниманията по калиграфия, учителят започва да укрепва тялото на Чой със строгите упражнения от Те Кион. През 1937 година, Чой е изпратен в Киото – Япония, за да продължи обучението си. Там той среща своя сънародник Ким, който преподавал Карате. След две години усилени тренировки Чой става носител на черен пояс по Карате. Поради това техниките от Карате и Те Кион са в основата на съвременното Таекуондо. Със започването на Втората Световна Война, Чой е принуден да постъпи в Японската армия. Докато е на пост в Пхенян, Северна Корея, Чой бива въвлечен като член на Корейското движение за независимост, познато още като Движение на Пхенянските студенти войни и е затворен в Японския затвор. Докато е в затвора, Чой борейки се със скуката започва да подържа своята физическа форма, като продължава да тренира своето изкуство. Скоро неговите съкилийници стават негови ученици а след известно време целият затвор се превръща в тернировъчна зала. След седем години затвор, през август 1945 година Чой е освободен. През Януари следващата година Чой получава назначение от новата Южно-корейска армия в звание младши лейтенант. Скоро бива назначен, като командир на подразделенията в Куан Джу. Там младшият лейтенант започва да обучава войниците на своето подразделение на бойното изкуство Таекуондо. След получаването на званието лейтенант, той се отправя към Тае Джон, за да командва Втори пехотен полк. През 1947 година е повишен: в началото на капитан, а след това - майор. През 1948 година е изпратен в Сеул на длъжност началник по придвижването и снабдяването на войските. Там той става инструктор на американската школа на военната полиция. В края на 1948 година получава званието подполковник. През 1949 година му се присъжда званието полковник. През тази година той за първи път пребивава в САЩ във висшата офицерска школа Рейл, където демонстрира пред американците техниката на своето бойно изкуство. На остров Че Джу, Чой организира ударната 29та пехотна дивизия, която след време става авангарда на съвременното Таекуондо. В базата на дивизията бил създаден спортен клуб О До Куон, в който се готвели не само инструкторските кадри за армията, но и се рзвивала системата на съвременното Таекуондо на базата на Те Кион и Карате. В края на 1954 година Чой става генерал - майор. През 1955 година Таекуондо получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея. Свикана била специална комисия от водещи майстори, инструктори, историци и известни деятели на републиката. Разглеждали се няколко варианта относно наименованието на новия вид бойно изкусво. На 11 Април свиканата от генерал Чой комисия приела предложеното название Таекуондо. Това название заменило множество противоречиви термини, като: Танг Су, Конг Су, Те Кион, Куон Боп и други. През 1959 година Таекуондо се разпростира извън границите на Корея. Бащата на Таекуондо и деветнадесет от неговите черни пояси, тръгват да разпространяват новото бойно изкуство с голям успех, поразявайки всички с превъзходните и прецизни техники. Също така през 1959, Чой бива избран на два знатни поста - президент на новоформиралата се Корейска Таекуондо Асоциация, и заместник командир на 2-ра Армия в Тае Гу. 1960 година отбелязва бързо разпространение и полпулярност на Таекуондо не само в Корея, но и в много страни по света. През 1972, Генерал Чой премества седалището на Международната Таекуондо Федерация, с единодушно съгласие на членуващите страни в Торонто, Канада имайки в предвид да разпространи това изкуство във всички страни по света. През 1985г. подсилва своето желание да разпростре неговото изкуство по целия свят, особено в третия свят и в политически непривилигерованите държави, с преместване седалището на Международната Таекуондо Федерация във Виена, Австрия. През живота си, най-голямото желание на Генерал Чой е да даде своето бойно изкуство на всички хора, без значение от тяхната раса, религия или политическа принадлежност. С възникването на ITF, вижданетто на генерал Чой за установяването на Таекуондо като световна неполитическа организация и бойно изкуство, а не просто спорт, става реалност. Генерал Чой изказва своето становище в книгата си "Тае Куон-До": "Всички неща се управляват от закона на Ин и Ян, светлината и мрака ... щастието често може да бъде помрачено от катастрофални моменти ... Моят живот беше бурен, загадка със самотни битки и злополучни приключения на които не може да се завиди ... живот на самоизгнание на хиляди мили от любимата ми страна. Е, въпреки това си заслужаваше старанието ... ... Моята мечта беше осъществена ... най-накрая успях да разпространявам и преподавам Тае Куон-До без да има значение от религия, идеология, национална принадлежност или раса. Без колебание мога да кажа, че аз съм най-щастливият човек." “Комбинация от различни обстоятелства ме улесниха при създаването и разработването на Таекуон-до. Освен, че имах познания по Тае Кион, имах възможността да уча карате в Япония в продължение на 36 мрачни години, през които страната ми беше окупирана от японците. Скоро след като Корея бе освободена през 1945 г. бях назначен на престижна длъжност като един от основателите на новосформираните Южнокорейски въоръжени сили. Предишният ми опит ми помогна при създаването, а последната ми длъжност ми даде силата да разпространя Таекуондо в цялата армия, независимо от яростната опозиция. Превръщането на Таекуондо в международно бойно изкуство за един сравнително кратък период се дължеше на поредица фактори. Пороците на съвременното общество (корупцията, материализма, егоизма и др.) бяха създали един духовен вакуум. Заниманията по Таекуондо бяха в състояние да компенсират преобладаващото чувство на празнота, подозрителност, декадентство и липсата на доверие. Това бе време, изпълнено с насилие, когато хората чувстваха, че имат нужда от средство за самозащита и по този начин превъзходството на техниките на Таекуондо бе призната от много хора. Длъжността, която заемах, предимството да бъда създател на Таекуондо и даденото ми от Бога здраве също допринесоха за бързото му разпространение по целия свят. Това, че се занимавах с бойни изкуства подобри здравето, което Господ ми бе дал. Бях се родил немощен и слаб и моят учител по краснопис ме насърчи да започна да изучавам Таекион още на 15 годишна възраст. През 1983 г., няколко дни преди да напусна Корея, за да отида да уча в Япония, бях въвлечен неочаквано в един инцидент, който би направил връщането ми обратно без да бъда наказан доста рисковано. Реших да получа черен колан по Карате докато съм в Япония. Реших, че уменията, които получих, са достатъчни, за да успея да се предпазя от тези, които биха искали да ми навредят. Не само, че успях да се върна в Корея, но впоследствие основах национално освободително движение под името “Сблъсъкът между студенти и войници на Пиогианг”. Както действията на толкова много патриоти в дългата история на човечеството, така и моите действия предизвикаха гнева на тези, които бяха на власт. През януари 1946 г. бях назначен за втори лейтенант в новосъздадената армия на Република Корея и изпратен в 4-ти пехотен полк в Куанджиу, провинция Чолла Намдо, като ротен командир. Започнах да обучавам войниците на карате като средство за физическа и психическа тренировка. Тъкмо тогава осъзнах, че трябва да създам свое собствено национално бойно изкуство, което да превъзхожда японското карате и по техника и по дух. Твърдо вярвах, че разпространяването му по цялата страна ще ми помогне да изпълня клетвата, която бях дал на трима мои другари, с които лежах в японския затвор. Причината, поради която нашия народ страда по този начин в ръцете на японците ( казах си аз )– е, че нашите предшественици не успяха да управляват мъдро страната ни”. Те експлоатираха народа и, накрая страната попадна под чуждо владичество. Ако някога си възвърнем свободата и независимостта, нека не ние да управляваме народа. Вместо това нека се посветим на това да съветваме управниците. Именно с тези амбиции от март същата година започнах последователно да разработвам нови техники. До края на 1954 г. почти бях завършил основите на ново бойно изкуство и на 11 април 1955 г. то бе наречено Таекуондо. Духовните принципи на Таекуондо се основават на традиционните етични принципи на изтока и разбира се на моята лична философия. Въпреки че съм висок само пет фута, гордея се с това, че винаги съм живял в строго съответствие с моите морални убеждения. Старах се да се боря на страната на справедливостта без никакъв страх. Вярвам, че го постигнах благодарение на огромната сила и непобедимия дух, които ми даде Таекуон-до. Физическите техники се основават на принципите на съвремената наука, в частност на физиката на Нютон, която ни учи как да генерираме максимална сила. Включени са и военни тактики за атака и отбрана. Искам да изясня, че независимо от това, че Карате и Таекион бяха използвани като модел, фундаменталната теория и принципи на Таекуондо се различават напълно от всички бойни изкуства в света. През март 1959 г. бях водач на военния представителен отбор по Таекуондо в чужбина. Посетихме Южен Виетнам и Тайван. Това се случваше за първи път в историята на Корея. Във връзка с това още по-твърдо реших Таекуондо да бъде моето завещание към света и формулирах следните основни идеи за тези, които се занимават с Таекуондо: 1. Ще придобием вярата в себе си, че винаги сме на страната на справедливостта, като се стремим да бъдем честни и силни физически. 2. Ще обединим всички хора в едно общо братство, независимо от тяхната религия, раса, национални и идеологически различия. 3. Ще се посветим на изграждането на мирен свят, където ще господстват справедливостта, нравствеността, доверието и хуманизма. Освен това твърдо реших да се отдам на популяризирането на Таекуон-до с искрената надежда, че това може да стане средството, чрез което да се постигне обединението на двете части на моето отечество. Моето учение за Таекуондо се разви в две части: духовна дисциплина и съвършенство на техниката. Тъй като човешкия дух принадлежи на лоното на метафизичното, това, което разбирам под духовна дисциплина не е лесно да се опише. Никой не може да пипне, види или чуе духа на човек, той е извън нашите сетива. В този смисъл аз самият съм единственият друг ученик, който участва в продължителния и безкраен процес на обучение. Определям духовните измерения на Таекуон-до, за да придобия и разбера пълното значение на всички характерни особености на Таекуондо. Ако се слеем с изкуството Таекуондо ще го ценим така, както ценим собственото си тяло. И то никога няма да бъде използвано с лоши намерения. Характерните особености на Таекуондо носят имената на най-видните личности в пет-хилядолетната история на Корея. Вярното разбиране на особеностите неизбежно води до осъзнаването, че Таекуондо е бойно изкуство само за самоотбрана и се използва само в името на справедливостта. По отношение на техниките – разработих различни видове, които могат да бъдат използвани почти във всички случаи. Те се основават на следните принципи:
• Всички движения трябва да се конструират така, че да произведат максимална сила в съответствие с научните формули и принципите на кинетичната енергия.
• Принципите, които са залегнали в техниките, трябва да са толкова ясни, че даже непросветените в Таекуондо да успеят да различат правилното от неправилното движение.
• Отстоянието и ъгъла на всяко движение трябва да бъдат точно определени, за да се постигне по ефективна атака или отбрана.
• Целта и методът, залегнали във всяко едно движение трябва да бъдат ясни и прости, за да се улесни процесът на преподаване и обучение.
• Трябва да се разработи рационална методика на преподаване, така че всички, млади и стари, мъже и жени, да могат да се възползват от предимствата на Таекуондо.
• Да се създаде правилна техника на дишане, която да улеснява всяко движение и да намалява умората.
• Трябва да може да се атакува всяка жизнено важна част на тялото чрез всички видове атаки.
• Всеки предмет, с който се атакува трябва да бъде ясно определен и разумно да се основава върху структурата на човешкото тяло.
• Всяко движение трябва да бъде лесно за възпроизвеждане, така че този, който изучава Таекуондо да го възприема като спорт и начин за възстановяване.
• Трябва да се отдели специално внимание на идеята за добро здраве и предпазване от наранявания.
• Всяко движение трябва да бъде хармонично и ритмично, така че Таекуондо да доставя естетична наслада.
• Всяко движение в даден стил трябва изразява личността и духовните качества на човека, чието име носи.

Спазването на тези принципи е това, което прави Таекуондо бойно изкуство, естетическо изкуство, наука и спорт.”